В Бога не може да има причина за неизпълнение на човешката молба за мъдрост или за който и да е друг дар, но такава причина може да се крие в самия човек, в неговото вътрешно настроение.

Преди всичко, онзи, който иска мъдрост (или нещо друго) от Бога, трябва да притежава твърда вяра, свободна от съмнение и колебание.

„Ако вярва, нека моли, но ако не вярва, по-добре да не моли, защото няма да получи нищо от просеното. Съмняващият се е този, който се моли с високомерие… Съмняващият се е онзи, който е далеч от твърдото действие и се колебае – ще се случи ли нещо или не“ (блаж. Теофилакт).

Обратно, молитвата на християнина, който иска мъдрост, трябва да бъде свободна от всякакви колебания, които апостолът сравнява по своята неустойчивост, подвижност и ненадеждност с морската вълна.

Затова молитвата трябва да бъде твърда и устойчива, основаваща се на непоклатимата основа на вярата.

„Както Бог, Който дарява благодеянията, е изпълнен с щедрост и състрадание, така и човекът, който се моли, трябва да бъде изпълнен с увереност и непоколебима вяра“ (еп. Георги).