Призивът на апостола (ст. 3–4) за търпеливо и с душевна сила понасяне на изпитанията е нещо трудно за изпълнение и същевременно неразбираемо за обикновения човешки разум. Да помогне на човека в тези две отношения може само истинската мъдрост.

„Причина за съвършеното действие той нарича мъдростта, защото знае, че изпитанието на вярата и търпението в изкушенията не са дадени на всички хора, а само на мъдрите в Бога. Затова подбужда желаещите да проявят вяра и търпение да се молят за мъдрост“ (блаж. Теофилакт).

Мъдрост, гръц. σοφία, евр. хокма, означава изобщо правилно разбиране, познаване на божествени и човешки неща, а преди всичко означава практически правилно определяне на целите на действието и средствата за тяхното постигане. Така е в старозаветната библейска традиция (Притч. 1 и след.), а по подобен начин и в Новия Завет, например при апостол Павел (Кол. 4:5; Еф. 5:15), където σοφία неведнъж означава мъдростта на християнското поведение.

Несъмнено, в същия смисъл говори за мъдростта и свети апостол Яков. Това не е просто човешка разсъдъчна мъдрост, а онази, която идва свише и е изпълнена с добри плодове – мъдростта на живота, за която по-късно говори апостол Яков (Иак. 3:17).

„Не говори за човешката мъдрост, а за духовната, защото в нея посочва причината за съвършеното действие, а тази причина е небесната мъдрост. Като се укрепяваме в нея, можем да вършим доброто напълно“ (блаж. Теофилакт).

За тази мъдрост, според наставлението на апостола, трябва да се моли онзи, който я няма.

Апостолът подчертава, че Бог дава благата с лекота и безпрепятствено, като нарочно използва изрази, които показват, че щедростта към молещите се е неотменно свойство на Божието естество („Който дава на всички“). Той също така подчертава, че Божията любов се проявява в това, че Бог дарява на всички „щедро и без укор“ (ἁπλῶς καὶ μὴ ὀνειδίζων, букв. просто и без да упреква) – единствено от чиста човеколюбива благост, без никакви укори, каквито често съпътстват човешките благодеяния.