Кой друг, ако не Бог, създаде всички хора, като ги обичаше с бащинско чувство. Бог, Който предпочете да бъде обичан като Отец, вместо да всява страх като Господар, макар че по самата Си природа беше Господ?

Ето защо в началото на заповедите на Закона Той не каза: „И бой се от Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“, а каза: „И обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“ (Втор. 6:5). Защото да лишиш хората от любов е характерно за господството, но не и за бащинството.

От двамата синове в тази притча по-големият символизира езичниците, защото те произлизат от своя баща Ной. По-малкият син символизира юдеите, произхождащи от Авраам. Като се обърна към първия, Господ каза: „Сине! Иди днес, работи в моето лозе“. „Днес“ се отнася за настоящия век. А как се обръщаше към Своите синове? Не лице в лице, като човек, а направо в сърцето, като Бог. Човекът само изпраща думи към ухото, а Бог влага разбиране в разума.

PG 56:849.