Но и юдеите не се трогнаха и от това – дори когато видяха последните Му чудеса и чуха децата, които Го прославяха, те силно негодуваха и Му казваха: „Чуваш ли какво говорят те?“

А Христос по-скоро би трябвало да им каже: „А вие чувате ли какво казват?“ – защото децата Го възхваляваха като Бог. Какво направи Христос? Понеже юдеите се противопоставяха на толкова очевидни знамения, Той, за да ги изобличи и да ги вразуми, им каза: „Никога ли не сте чели: ‘От устата на младенци и кърмачета Ти устрои похвала’?“

И добре каза „от устата“, защото думите им не идваха от техния разум, а Неговата сила движеше още несъвършения им език.

Това изобразяваше и езичниците, които преди бяха безмълвни, но после внезапно започнаха да изричат велики истини с убеденост и вяра, и същевременно немалко утешаваше апостолите. Защото, за да не се съмняват апостолите как, бидейки прости и необразовани хора, ще проповядват на народите, децата предварително премахнаха всяко тяхно безпокойство и им вдъхнаха непоколебима надежда, че Този, Който научи децата да възхваляват Господа, ще направи и тях красноречиви.

Това чудо показваше също, че Той е Господар на природата. Децата, които още не бяха достигнали зрялост, говореха велики и достойни за небето слова, а мъжете – думи, пълни с всякакво безумие.