Ако си спомним как в Евангелието по-горе се казва, че народът, който вървеше напред и Го съпровождаше, възклицаваше (Мат. 21:9), ще разберем, че те са наречени „младенци“ не поради възрастта си, а поради простотата на сърцата им. Истинските младенци и кърмачета не могат нито да разбират, нито да възхваляват.

По същия начин те са наречени и „кърмачета“, защото възклицанията им произтичаха от радостта от Христовите чудеса – така, както децата се радват на сладостта на млякото. Както е писано: „Не смирих ли и не успокоих душата си, като дете, отнето от гърдите на майка си? Душата ми бе в мен като дете, отнето от гърди“ (Пс. 130:2).

Млякото символизира проявлението на чудесата, а хлябът – учението за съвършената праведност, както казва апостолът: „И речта ми, и проповедта ми не бяха в убедителни думи на човешка мъдрост, а в явление на Дух и сила“ (1 Кор. 2:4).

И още: „И аз не можах да говоря с вас, братя, като с духовни, но като с плътски, като с младенци в Христа. Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото още не бяхте в състояние да я приемете“ (1 Кор. 3:1-2).

Всяко встъпване във вярата, тоест началото на учението, се нарича „мляко“, защото може да бъде усвоено без напрегнато дъвчене и защото е сладко на вкус, както млякото.

Също и чудесата не изискват големи усилия от тези, които стават техни свидетели. Чудесата поразяват гледащите и сякаш ги канят да повярват.

Хлябът, напротив, означава самото учение за по-съвършената праведност, което никой не може да усвои без голямо усърдие на ума в осмислянето на духовните дела. Защото всеки, който слуша за него, трябва да го размишлява вътре в себе си – като че ли да го сдъвче с духовните си зъби.

PG 56:842-43.