И Христос не забраняваше да ги карат да замълчат, за да се открие още повече тяхното усърдие и за да стане явно, че те наистина са достойни да получат изцеление.

Затова и Той не ги попита: „Вярвате ли?“, както обичайно правеше с другите. Защото самият им вик и усърдното им желание да се приближат към Него вече достатъчно ясно засвидетелстваха тяхната вяра.

Оттук научи, възлюбени, че колкото и да сме незначителни и отхвърлени, ако с истинско усърдие пристъпваме към Бога, можем сами да изпросим от Него всичко, от което се нуждаем.

Виж как и тези слепци, макар да нямаха никого от апостолите на своя страна и макар мнозина да им забраняваха, победиха всички препятствия и достигнаха до самия Иисус.

И макар евангелистът да не свидетелства, че животът им е бил достоен за такова дръзновение, за тях вместо всичко друго бе достатъчно едното усърдие.