Затова по-нататък казва: „Син Човечески не дойде, за да Му служат, но за да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина.“ Като че ли казва така: „Аз спрях не само дотам, че да послужа, но и душата Си дадох в откуп. И за кого? За враговете! Ти, когато се смиряваш, го правиш за самия себе си, а Аз се смирявам заради теб”.

Затова не се страхувай, че ще загубиш честта си заради това. Колкото и да се смиряваш, никога не можеш да се смириш толкова, колкото се смири твоят Владика.

Неговото смирение стана възвишение за всички и откри славата Му.

Преди да приеме човешки образ, Той бе познат само на ангелите, но когато се въплъти и пострада на Кръста, не само че не намали славата, която имаше, но и придоби нова, бидейки възвестен на цялата вселена.

Не бой се да загубиш честта си чрез смирение, защото именно чрез него ще се възвеличиш и ще се разпространи славата ти. Смирението е врата към Небесното Царство. Защо тогава да вървим към противоположната врата? Защо да се въоръжаваме против самите себе си?

Ако желаем да се покажем велики, не ще станем велики, но ще изпаднем в по-голямо безчестие. Виж, как Господ винаги поучава чрез примери противоположни на страстите човешки, и в същото време не отнема напълно онова, което хората жадуват. Това и по-рано много пъти сме виждали.

Тъй Той изобличи и алчните, и онези, що търсят суетна слава. „Защо вършиш милостиня пред човеците?“ – казва Господ. „За да се насладиш на слава ли? Не постъпвай тъй, и тогава ще се насладиш на истинска слава. Защо събираш съкровища? За да се обогатиш ли? Не събирай, и тогава несъмнено ще се обогатиш.“

Така Той говори и тук. „Защо желаеш първенството?“ – пита Господ. „За да бъдеш по-горен от другите ли? Избери последното място, и тогава ще получиш първенство. Ако желаеш да бъдеш велик, не търси величие, и тогава ще бъдеш велик. Защото смирението е истинското величие.