Впрочем, сега Господ наставлява учениците не така, както преди. Преди Той изправяше деца сред тях и заповядваше на учениците да подражават на тяхната простота и смирение, а сега, за да ги изобличи, използва по-рязко противопоставяне, казвайки:

„Знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властват над тях. Но между вас да не бъде така: а който иска между вас да бъде по-голям, нека бъде ваш слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде ваш раб.“

С тези думи Той показва, че желанието за първенство е присъщо само на езичниците.

Действително, тази страст е изключително силна: тя непрекъснато измъчва дори великите хора, затова се нуждае от най-строго изобличение. Именно затова Христос ги поразява в самата дълбочина на сърцето им, като ги посрамва, сравнявайки ги с езичниците. В едни унищожава завистта, а в други – гордостта, сякаш им казва:

„Не негодувайте срещу тях като обидени – онези, които така усилено търсят първенството, всъщност посрамват сами себе си: те са сред последните. Защото при нас не е както при езичниците. Князете на народите господаруват над тях, но при Мене последният е първи. А за да видите, че не говоря това напразно, вижте доказателството в Моя живот: Аз направих дори повече, отколкото казах. Бидейки Цар на висшите сили, Аз пожелах да стана човек и да се подложа на презрение и поругание. Но и с това не се задоволих, а стигнах до самата смърт.“