Чашата и кръщението не са едно и също. Защото чашата е страданието, а кръщението – самата смърт. Освен това, както казват, кръщението много наподобява боядисана вълна: както вълната, която има естествен цвят, се потапя, за да придобие пурпурен или някакъв друг цвят, така и ние слизаме в смъртта като телесни същества и възкръсваме като духовни.

Апостолът казва: „Сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в унижение – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; сее се душевно тяло – възкръсва духовно тяло“ (1 Кор. 15:42-44). Да, всяка смърт съдържа в себе си страдание, но не всяко страдание води до смърт. Имало е много хора, които са пострадали, но не са били убити – такива са изповедниците. Те наистина са изпили Господнята чаша, но не са били кръстени с Неговото кръщение.

PG 56:828.