Впрочем, всичко това не им въздействаше така, че да ги направи мъжествени, въпреки че често чуваха за Неговото възкресение. Освен Неговата смърт, особено ги плашеше и това, че над Него ще се надсмиват, ще Го бият и ще Му причиняват подобни страдания. Като си представяха Неговите чудеса, изцеленията на бесноватите, възкресяването на мъртвите и всички други Негови чудеса, а после чуваха такива предсказания, те се удивляваха и се чудеха: нима Този, Който е извършил всичко това, трябва да бъде подложен на такива мъчения?

Затова и изпитваха недоумение – ту вярваха, ту не вярваха на думите Му и не можеха да ги разберат. Тъмнината на разума им беше толкова голяма, че синовете на Зеведей пристъпиха към Него точно в същото време и заговориха с Него за това, кой ще застане по-напред. „Дай ни – казаха те – да седнем при Теб, единият отдясно, а другият отляво, в славата Ти“ (Марк 10:35, Марк 10:37).

Проповеди върху Евангелието от Матей