И така, макар множество вярващи да следваха Христос по пътя, Той отдели само дванадесетте Си ученици и само на тях разкри тайната на Своята смърт. Защото най-скъпоценните съкровища винаги се поставят в най-красивите съдове.

С Него имаше много мъже, но те бяха отслабени от неукрепналата си вяра. Имаше и много жени, които, макар да бяха силни във вярата, бяха по природа по-слаби.

Ако те бяха чули, че Христос влиза в Йерусалим, за да приеме смъртта, мъжете биха се смутили заради слабостта на вярата си, а жените – поради крехкостта на своята природа.

Защото по природа женската душа е по-мека, и в подобна ситуация жената бързо би се предала на сълзи.

Не бива да забравяме, че дори апостол Петър, чувайки за Христовата смърт, се натъжи и не се побоя да смъмри Самия Господ: „Милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Теб!“ (Мат. 16:22). Ако тогава Петър се смути толкова от мисълта за смъртта на Христос, кой ли би имал достатъчно вяра, за да понесе горчивината на такова велико зло?

Ако непоклатимата скала едва не се разклати, как тогава земята би могла да устои на бурята?

PG 56:823.