Буди страх онова, което следва. “Защото мнозина са звани, но малцина – избрани”; мнозина идват към вярата, но само част от тях влизат в Царството Небесно.

Вижте, днес колко много хора са се събрали за празника, изпълнили сме стените на храма. Но кой може да знае колко от нас ще бъдат причислени към стадото на Божиите избраници?

Тук всеки глас възклицава „Христос!“, но дали животът на всеки възкликва същото?

Мнозина следват Христос с думи, но се отдалечават от Него с делата си. Затова и казва апостол Павел: „Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат“ (Тит 1:16), а апостол Яков допълва: „Вяра без дела е мъртва“ (Яков 2:20).

По зова на Господа броят на вярващите нараства толкова, че не може да бъде преброен, защото към вярата идват и такива, които не са сред избраните. В този живот те се смесват с вярващите чрез изповядването на вярата, но в бъдещия няма да бъдат причислени към редиците на истинските вярващи заради своя порочен начин на живот.

Стадото на светата ни Църква включва и „агнета“, и „козли“. Но, както свидетелства Евангелието, когато дойде Съдията, Той ще отдели доброто от злото, така както пастирят разделя овцете от козлите.

Затова хората, които тук се отдават на плътски удоволствия, няма да бъдат причислени към стадото на „овцете“ там.

Там Съдията ще отдели от смирените онези, които тук се въздигат в гордостта си, като с рог. Всички, които в този живот са причастни към небесната вяра, но във всичките си желания търсят земното, не могат да влязат в Царството Небесно.

Четиридесет беседи върху Евангелията