Последните, вместо трудове, получават щедростта на Владиката и първи приемат наградата, защото всички, които са живели след Христовото пришествие, чрез кръщението и общението с Духа са станали причастници на Божественото естество (2 Петр. 1:4) и са получили името „синове Божии“, докато всички, които са живели преди пришествието, са наречени „родени от жени“ (Лука 7:28), макар че и те ще бъдат призвани към същото.

Защото, макар че пророците също са станали причастници на Духа, все пак не е по същия начин, както верните, понеже Светият Дух стана за душите на верните като квас, който преобразява целия човек в друго състояние на живот.

Затова ние ставаме причастници на Божественото естество (2 Петр. 1:4) и с дръзновение възкликваме: “Авва, Отче!” (Марк 14:36). А по-древните не са получили такава благодат.

Затова и Павел казва: “Вие не приехте духа на робство, за да бъдете пак в страх, но приехте Духа на осиновление” (Рим. 8:15), докато древните приеха духа на робство, без да имат достойнството на осиновяването.

И така, казва се, че ние, като първи получили умопостижимия динарий, по необходимост биваме предпочитани пред другите.

Фрагменти