“Да наеме работници на лозето си.” Но какво е това лозе на Бога? Не са хората, защото на друго място хората са наречени лозари.

Това лозе е праведността, а в него са насадени като лози различни добродетели – например: кротост, целомъдрие, търпение, великодушие и безброй други добри качества, които като цяло наричаме добродетели. Затова нека обърнем внимание с какво усърдие трябва да се грижим за небесното лозе.

Адам беше поставен в рая, за да го обработва и да се ползва от него, но той го отхвърли и бе изгонен. А ние сме поставени тук, за да обработваме праведността; и ако я пренебрегнем, ще бъдем изгонени, както бяха изгонени юдеите, за които е написано: “Прибави беззаконие към беззаконието им, и да не влязат в Твоята правда” (Пс. 68:28).

Падането на предходните е предупреждение за тези, които идват след тях. А ако и ние, идващите след тях, паднем, тогава онези, които първи са паднали, заслужават повече прошка, отколкото ние, които вече сме били предупредени.

Наемният работник в лозето, ако занемари работата си, не само че няма да получи наградата си, но и ще бъде осъден за опустошението на лозето. Така и ние, ако пренебрегнем поверената ни праведност, не само че няма да получим награда, но и ще бъдем обвинени в нейното унищожение.

Защото лозето на Бога не е извън нас – то е насадено в самите нас.

Всеки, който върши грях, разрушава праведността на Бога в себе си; а всеки, който върши добри дела, я отглежда и укрепва в себе си.

Възжеланата праведност Божия в нас ражда грозд, тоест Христос, защото онези, които вършат делата на праведността, изобразяват в себе си Христос, както е писано: “Деца мои, за които отново съм в родилни болки, докле се изобрази Христос във вас” (Гал. 4:19).

PG 56:817-818.