Истинското смирение не е, както мислят някои, просто да грешим и да смятаме себе си за грешници, достойни за ада. Защото тази представа има всеки грешен човек, а може би дори и демоните, затова и казаха на Христос: „Нима си дошъл тук, за да ни мъчиш преждевременно?“ (Мат. 8:29). А като казаха „преждевременно“, показаха, че знаят и очакват, че ще бъдат осъдени в огнената геена.

Затова, както казва Писанието: „Ти вярваш, че Бог е един; добре правиш, но и демоните вярват и треперят“ (Яков 2:19).

Следователно истинското смирение е да вършим добри дела, но да мислим, че самите ние сме нечисти и недостойни пред Бога, и да вярваме, че само поради Божията милост ще се спасим.

Въпрос и отговор 135