Казвайки това, Господ, несъмнено, не се отрече от Своята Пречиста Майка. Как би могъл да стори това Този, Който дори в часа на Своите спасителни страдания прояви велика грижа за нея и не се посрами да я нарече Своя Майка? Как, казвам, би могъл да стори това Този, Който от уважение към нея в Кана Галилейска претвори водата във вино и се покоряваше не само на Нея, но и на наречения Си отец, както е писано: „И беше им покорен“ (Лука 2:51)?

Ако Спасителят трябваше да се отрече от Своята Майка или да се засрами от нея, Той изобщо не би благоволил да се роди от нея. Но понеже в онзи миг Той учеше народа и не подобаваше да остави Божественото Си служение, за да излезе при Майка Си и роднините Си, Той рече: „Коя е Моята Майка и кои са Моите братя?“ – за да покаже, че спасението на загиващите души е по-висше от всяко плътско родство.

Затова Господ не ги унизи с тези думи, а засвидетелства, че делото на спасението е по-скъпо за Него от всяко земно послушание към родители и сродници. И това никак не е странно, защото именно заради това спасение Той благоволи да има и Майка, и сродници.