“начеваше”, т.е. започна Своето явяване пред народа, Своя открит живот – знаменията и учението Си.

„И беше, както мислеха, син на Йосиф“. Както мислеха юдеите. Защото в действителност Той не беше негов син. А след като спомена Йосиф, евангелистът продължава към бащата на Йосиф, след това към дядо му, прадядо му и прапрадядо му и така, връщайки се назад, достига накрая до Адам.

За това родословие е казано в предговора към родословието при Матей, където се намират думите: „Син Давидов, Син Авраамов“, и там трябва да се търси причината за различията в родословията.

“Илиев”
Йосиф, син Илиев. Но защо Матей нарича Йосиф син на Яков, а Лука тук – син на Илия? Защото, понеже Илия починал бездетен, неговият единокръвен брат Яков, като взел жена му според закона, родил Йосиф, и така Йосиф станал по закон син Илиев, а по природа – син на Яков.

Затова Матей записал баща му според природата, а Лука – според закона, защото и в двата случая се установява, че родът на Йосиф води началото си от Давид.

Тълкувание на Евангелието от Лука