За да увери езичника, който не разбирал същността на проблема, апостолът се обръща към по-разбиращия тези въпроси юдеин, цар Агрипа, към когото всъщност била адресирана цялата реч на апостола (Деян. 26:2-3).

Апостолът е прав и във фактологичния аспект на своето учение. Оправдано е, че Фест, като нов човек, се съмнява във верността на това, което Павел проповядва. Но не може „нещо от това“, т.е. онова, което се отнася до живота и делото на Иисус и до живота на ранната християнска църква след Неговото възнесение, да е било скрито от царя, защото всичко това „не е станало в някой кът“ – т.е. не е било тайно, а публично, и не само в Йерусалим, а в цяла Палестина.