Речта на Павел е прекъсната от гръмкото гневно възклицание на Фест, разбираемо при лекомисления скептицизъм и презрителното отношение към всяка вяра.

“полудял си, Павле!” – тези думи сякаш се отнасят за цялата реч на Павел за неговото обръщане, в която скептикът Фест не вижда нищо друго освен обикновен делириум на едно разстроено въображение.

“Многото учение те докарва до лудост”. Тази подигравка, че Павел се е побъркал от твърде много учене, показва невежеството на Фест. Изглежда, че той е заключил за голямата ученост на подсъдимия заради многото му позовавания на пророчества от Писанията, които потвърждават учението му за Христос.