“честит се считам”. Павел, без съмнение, е бил съвсем искрен в думите си и е можел да го каже. Той естествено изразява радостта си от това, че е имал възможност да се защитава, първо, пред един цар, и второ, пред такъв цар, който по-добре от другите е познавал „всички юдейски обичаи и въпроси” и който следователно е можел да прецени по-добре от останалите (напр. прокураторите на Юдея) неговата невинност. Възможности като тази – да се представи това справедливо дело, което има всеобщо значение, пред толкова изтъкнати слушатели – не са били чести, но са служили по особен начин за прослава на Христовото име и за оправдаване на християнството в очите на целия свят. Ето защо е естествено, че „Павел започва да говори смело и се нарича щастлив не от ласкателство, а защото говори пред човек, комуто всичко е известно“ (св. Йоан Златоуст).