Представяйки затворника пред събранието, Фест обобщава неговия случай и целта на новото обсъждане – „за да имам какво да пиша“ (Деян. 25:26). Очевидно делото на Павел се е развило по такъв начин, че не е имало даже какво да се напише за него: той е трябвало да бъде освободен. Но прокураторът не искал – „поради страх от юдеите“, но пък и нямало в какво да го обвини. В какво жалко положение се оказали пазителите на прословутия римски закон…

“цялото множество иудеи” е малко преувеличено, срв. Деян. 25 и Деян. 25:15. Възможно е обаче споменатите там лица наистина да са били придружавани от повече или по-малко значителна тълпа, подкрепяща оплакванията и обвиненията срещу Павел и крещяща за осъждането му на смърт.