“някакви препирни с него върху тяхното суеверие” – περὶ τῆς ἰδίας δεισιδαιμονίας. В този израз звучи нескрито пренебрежение и желание да се покаже, че той стои над тези “еврейски суеверия”, както езичниците като цяло се отнасяли към откровението на юдейската религия. Учението на Павел обаче за възкресението на Христос е предадено с нескрита насмешка – за някакъв умрял Иисус, за когото Павел твърдял, че е жив – т.е. нещо, което е извън човешките сили и противоречи на вечните и непреодолими природни закони.