Отказът на Павел показва достойнство и съзнание за своята невинност. “Аз стоя пред съда на кесаря”, отговорил той и това било вярно, тъй като съдът на римския наместник се считал за съд на самия император.

“където и трябва да бъда съден” – намек, че ако самият Фест не е открил вина в Павел и, така да се каже, няма правото и смелостта да осъди невинен, то още по-малко право има да предаде този невинен на сигурно осъждане от по-низшестоящ съд: само съдът на кесаря може д абъде безпристрастен и справедлив.

“юдеи не съм обиждал с нищо”. Това е още едно основание да откаже да бъде съден от юдейски съд, чиито домогвания са явно беззаконие и не обещава нищо друго освен беззаконие.

“както ти твърде добре знаеш” – ὡς καὶ σὺ κάλλιον ἐπιγνώσκεις· , т.е. знаеш или по-добре знаеш, че не съм обидил юдеите, така че този, който не ги е обиждал, не трябва да им бъде предаван, а трябва да се препрати към върховния съд на кесаря. По този начин апостолът деликатно показва колко неуместен е въпросът на прокуратора “искаш ли”. Ти знаеш по-добре (макар че се преструваш) както трябва да искам и по римските закони, и поради чувството ми невинност пред евреите. Затова няма нужда да питаш, като нещата са очевидни.