И това е удивителното в любовта: докато в другите добродетели често се примесва злото, любовта е свободна от всякакви такива несъвършенства. Например, нестяжателният често страда от това, че е беден, онзи, който говори добре, често изпада в гордост, а смиреномъдрият понякога се превъзнася в съвестта си. Но любовта е освободена от всички тези недостатъци, защото няма как да изпадне в гордост този, който обича.

Защото [такъв човек] ще живее на земята така, сякаш е на небето, наслаждавайки се навсякъде на мир, и ще плете за себе си безбройни венци. Такъв човек ще запази своята душа чиста от завист, гняв, злоба, суетност, лоши желания и всякаква неподобаваща страст. Защото както никой не би се нанесъл с радост на себе си зло, така и този човек не би сторил лошо и на своите ближни.

Такъв човек, след като е придобил тази благодат, още намирайки се на земята, ще бъде наравно с архангел Гавриил.