Лозе е душата, от която се изисква да принася плод, достоен за първоначалното ѝ засаждане и за Божието земеделие. Защото тя е била насадена истинска, сътворена по образа на истинския Бог; и се обработва чрез грижите на Твореца, Който очиства онова, което дава плод, за да принася още повече. Понеже, ако посветим себе си на живота в чистота, Бог ни съдейства в очистването ни от страстите, като усъвършенства усърдието и стремежа ни към доброто.

И както лозата се подкастря, за да не бъде възпрепятствана от излишния растеж, така и ние трябва да орязваме стремежа на душата си към суетните неща, насочвайки цялата ѝ сила към плодоносен труд за истински ценните дела. За да не би, обзета от безумен порив към показния свят, да разпилее цялата си енергия в угода на хората – сякаш разраствайки се в листа и увивни клони, занимавайки се с преходния облик на този свят.

Но душата трябва също и да се прекопава, като усвоява всичко наоколо за свойствената й храна и така се приготвя за приемането на учението на Духа. Защото, както непрекопаната лоза не може да диша и остава непричастна към влагата поради плътността на почвата, така и душата, която не се е освободила от телесното бреме, остава безплодна, потисната от материалното. И затова, лишена от помощта, която идва отгоре, тя остава безплодна.

А от безплодната душа се отдалечава Светият Дух; падат преградите – ангелските застъпничества, и нахлуват чужди пришълци, които преминават през нас – действени сили, които носят знание за греховете. И страстите я завладяват напълно, разрушавайки я, както див глиган я подлага на опустошение, търкаляйки се в нейната нечистота.

За Исайя, 1