Феликс продължавал да го вика често, за да говори с него, но не толкова от желание да чуе истината, колкото с егоистични и нечисти сметки, а именно – надявал се да получи подкуп, ако не от самия апостол, то от тези, които държали на него. Но Павел бил невинен и не искал да купува свободата си по непозволен начин, нито пък искал да се възползва от любовта на кесарийците, които, разбира се, можели да съберат пари за откупа, непосилен за самия апостол. Той не искал да прибавя съмнителни човешки средства към божественото предначертание на неговия път и предпочитал честния плен пред виновната свобода. Редом с красотата и благородството на Павловата душа, безскрупулното поведение на Феликс става още по-грозно – въпреки че бил убеден в невинността на затворника, не го пускал, за да не си навлече гнева на враговете на апостола.