„дойде… и го изтръгна“. Постъпката на Лисий е представена, макар и предпазливо, като неправомерна негова намеса в проблем, който уж касаел само Синедриона. Св. Йоан Златоуст пише, че риторът представял нещата така сякаш „Лисий не е трябвало да прави това, но го е направил и сега те са принудени да ходят в чужд съд – иначе, ако хилядникът не ги бе принудил, като им отнел този бунтовен мъж, те не биха безпокоили управителя. Сякаш казвали: обидата беше нанесена нам, затова и съдът трябваше да се състои при нас“.