След завръщането на Светото семейство в Назарет, животът на Иисус остава напълно неизвестен за нас през следващите осемнадесет години, тъй като евангелистите не споменават нито едно събитие от този период. Това било време на тихо израстване и съзряване на момчето Иисус в съвършен мъж, какъвто Той се явява в историята след осемнадесет години от забележителното посещение в храма и самооткриването на Божеството в Него.

Като Богочовек, надарен с всички съвършенства на телесната и духовната природа, Той „преуспяваше в мъдрост, възраст и в любов у Бога и човеците“ (Лука 2:52). По Своята човешка природа, подложен на нейните потребности и немощи, Той трябвало да труди се и да помага на Своя престарял баща в неговото дърводелско занятие (Марк 6:3), като ни преподава спасителния урок, че нито една висота на човешкото предназначение не освобождава човека от задължението да се труди.

В ежедневния Си живот Той бил в близки отношения с роднините от семейството на Своята леля Мария, която била омъжена за Алфей (или Клеопа) и имала няколко сина и дъщери. След смъртта на съпруга ѝ това семейство, по всяка вероятност, било взето под попечителството на Йосиф, а след неговата смърт двете вдовици продължили да живеят заедно, а семействата се слели, така че в представите на съседите децата били като родни братя и сестри. Именно за това четем в Евангелията, че Иисус имаше братя и сестри (Мат. 13:55-56; Марк 6:3).

Сред тези родни връстници растял Христос. Но върху този дълъг период евангелистите поставят печат на мълчание и тайна.

Затова нека не се поддаваме на човешко любопитство, а насочим вниманието си към онези външни събития, които се случили през това време. Именно през този продължителен период в историята на Израил станали важни политически промени, които подготвили народа за откритото явяване на Месията и за великото дело на спасението на човечеството.

Библейская история при свете новейших исследований и открытий