На кого, ако не на Пресветата и Преблагословена Дева Мария — Майката на Спасителя, Източника и Подателя на вечната радост, би подобавало да прекарва живота си в непрестанна радост?

Но Симеон не ѝ предсказва удоволствия и веселие, а скърби, които като остър меч ще пронижат святата ѝ душа: „И на самата Теб душата ще прониже меч“ (Лука 2:35).

И чии страдания могат да се сравнят с болката на нейното майчино сърце, когато, стоейки при Кръста на Своя Син и Спасител, тя беше свидетелка на Неговите безкрайни мъки и позорна смърт?

Как след това ние, бедните грешници, осквернени от беззакония, можем да се оплакваме, когато милостивата десница Божия ни посещава с бедствия и скърби за спасението на нашите души? „Защото Господ наказва онзи, когото обича, и бичува всеки син, когото приема“ (Евр. 12:6; срв. Притч. 3:12).

Нека, братя, се прилепим с цялата сила на вярата и любовта си към нашия Бог и Спасител, за да бъде Той за нас въздигане в този живот: от вяра – във вяра, от сила – в сила, а след смъртта ни – във Вечния живот. Амин!

Слово на Сретение Господне