Евангелският разказ не дава повече подробности за това как е протекло очистването в храма, но слага акцента върху друго –  разпознаването от двама праведници, Симеон и Анна, на Спасителя на света в лицето на новороденото Дете.

По това време в Йерусалим, както и на други места в страната, имало немалко особено благочестиви и вярващи хора, които най-силно усещали тежестта на времето и копнеели най-сетне да видят спасението на Израил. Към тях спадал и някой си Симеон, „праведен и благочестив мъж, който чакал утехата на Израил”. Той бил вече много възрастен, видял много и големи превратности в живота си и преживял немалко тежки душевни тревоги. Минал бил през моменти на тежки съмнения, които са особено трудни за понасяне от такава вярна и праведна душа, а един такъв момент дори послужил като инструмент на най-голямото му изпитание и в същото време на най-голямата му радост. Според преданието, когато прочел прочутото пророчество на Исайя за раждането на Месията от Дева, той се усъмнил във възможността това да се случи и поради неговото съмнение „му било предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Христос Господ“. Обещанието било необичайно радостно за него, но годините минавали, все повече слагайки върху него бремето на старческата немощ, а Месията не идвал.

Източник: Библейская история при свете новейших исследований и открытий. Новый Завет.