В закона беше написано, че всеки младенец от мъжки пол, който разтваря майчината утроба, очевидно, за първи път, тоест,  първороден е, трябва да бъде наречен свят за Господа (Изх. 13:2), тоест, трябва да бъде посветен на Господа.

Първородните от евреите се посвещавали на Бога, защото някога първородните на египтяните били умъртвени заради освобождението на евреите.

Но ако другите първородни разтварят майчината утроба, която вече е била отворена, тъй като тя се отваря при съединение с мъжа, когато се влива семето, то само Христос по свръхестествен начин разтваря утробата преди да е била отворена и противно на законите на природата я запазва затворена.

Затова само Той е свят за Господа в истинското значение на думата – по Божество, като Негов Син, а по човечество, като един с Неговия Син.

Така че, дори това предписание да е било установено като закон за всички първородни синове, то всъщност се отнася само до Христос.