“книжниците от фарисейската страна”. Представителите на най-образованата част от фарисеите (срв. Мат. 5:20), които присъствали на събранието, не само застанали на страната на Павел, но и гневно укорявали противната страна на садукеите, като допускали възможността Павел да говори, научен от ангел или дух – чието съществуване било отричано от садукеите.

“ако пък е говорил нему дух или Ангел”. Очевидно фарисеите са знаели за обстоятелствата на обръщането на Павел (може би успял да разкаже за това в хода на събранието) и този техен израз представлява свободно предаване на неговия разказ за явяването и думите на Господ към него.

“да се не противим Богу”. Този израз не се среща във всички древни преписи и липсата му придава на горната фраза малко по-различен оттенък на мисълта. Гръцкият строеж на речта напълно допуска и сякаш дори изисква самостоятелно разбиране на първата част на изречението: εἰ δὲ πνεῦμα ἐλάλησεν αὐτῷ ἢ ἄγγελος – „ами ако му е говорил дух или ангел?“. Подразбира се това, което впоследствие може да се е появило в текста вместо пояснение: μὴ θεομαχῶμεν – да не се борим с Бога!