“Не знаех, братя, че Той е първосвещеник!“ Това признание на апостола, че не е знаел кой е първосвещеник, изглежда изненадващо. Това обаче не е било странно. Първосвещеникът е бил нов за Павел (встъпил в длъжност много след обръщането му, около 48 г. сл. Хр.) и Павел, въпреки че от време на време е идвал в Йерусалим, вероятно не е имал интерес да го познае лично, макар че сигурно е знаел името му. Напълно възможно е да е било трудно да се разпознае непознат първосвещеник в самото събрание, тъй като първосвещеникът е можел да бъде разпознат само по разликите в облеклото си, когато е извършвал свещеническа служба (срв. Мат. 26:65).

Също така невинаги е било възможно да се разпознае първосвещеникът по мястото, което заема в събранието, защото Синедрионът е имал право да избира свой съпредседател (срв. Йоан 11:49). Така или иначе, Павел безспорно е искрен. Признанието, че не е разпознал първосвещеника не отменя силата на думите му. Като заявява, че не би ги изрекъл от уважение към достойнството на първосвещеника, той все пак дава да се разбере, че си запазва правото да ги повтори по отношение на самото действие, без да се съобразява с личността. По този начин изобличението на беззаконието остава в сила.