(вж. Марк 8:11; Лук. 11:16, 29).

Марк (Марк 8:11-13) е малко по-кратък от Матей (стихове 1-4). Още древните тълкуватели са забелязали известна несъобразност и неестественост на споменатата тук връзка между фарисеите и садукеите в Евангелията. Обяснявали го с факта, че макар фарисеите и садукеите да се различавали по своите догми, те действали в съгласие срещу Христос. Обединяването на фарисеите и садукеите може да показва и показва по-нататъшното и зловещо развитие на враждебността към Христос. Все по-тревожни новини за движението в Галилея достигат до столицата и това предизвиква опасения както сред управляващите религиозни класи, така и сред зилотите. От психологическа гледна точка това е напълно разбираемо. Сред хората съществува постоянна тенденция да се съобразяват с установените религиозни форми и те са враждебно настроени към нововъведенията, особено когато засягат материалните им интереси. Затова е естествено да се отнасят враждебно към учение, което е изцяло извън кръга на тези общи положения. Марк говори само за един фарисей (Марк 8:11), но садукеите на Матей може да са били иродиани. Матей споменава заедно фарисеите и садукеите пет пъти (Мат. 16:1-6, 11-12).

Какво знамение искали фарисеите и садукеите? Според Йоан Златоуст тези врагове на Христос Го помолили да спре слънцето или да направи луната неподвижна (τὴν σελήνην χαλινῶσαι), да свали мълния, да предизвика промяна във въздуха или да направи нещо подобно. Според Теофилакт фарисеите и садукеите са поискали от Христос само да спре слънцето или луната. Но Евтимий Зигабен казва, че те искали да видят чудо над слънцето или луната, или над звездите. Фарисеите и садукеите, казва Теофилакт, смятали, че знаменията на земята се извършват от дяволска сила и от Веелзевул. Неразумните не знаели, че дори Мойсей в Египет е правил много знамения на земята, но огънят, който слязъл от небето върху имота на Йов, бил от дявола. Следователно не всичко, което идва от небето, е от Бога, и не всичко, което се случва на земята, е от демоните. Но този начин на мислене бил характерен за фарисеите и садукеите.

Според някои тълкуватели този разказ е повторение на разказа от Матей 12:38 и следващите и е идентичен с него. Но ако Матей разказва почти едно и също нещо за втори път и при различни обстоятелства, може ли да се предположи, че е забравил казаното преди това?

Съвсем естествено било, че враговете на Спасителя неколкократно реагирали на Неговите чудеса, като искали знамение от небето. Тъй като според тяхното предание демоните и фалшивите богове могат да правят знамения на земята, а само истинският Бог прави знамения от небето, фарисеите и садукеите сега поискали от Христос да направи това, като съвсем естествено предполагали, че Той няма да може да изпълни молбите им. Ако чудесата, извършени от Христос на земята, са били неубедителни за враговете Му, то чудесата на небето щели да бъдат убедителни за тях.

За обичая на юдеите да изискват знамения вж. 1 Кор. 1:22.