(св. Марк. 7:24).

И в Матей, и в Марк думата “оттам” не е съвсем ясна. Ориген смята, че става дума за Генисарет, през който Спасителят е пътувал (Мат. 14:34; Мк. 6:53); и си е тръгнал, може би поради факта, че фарисеите, които са Го слушали, са били изкушени от речта за нещата, които оскверняват човека. След като напуска Израел, Иисус Христос идва в пределите на Тир и Сидон.

Св. Йоан Златоуст, Теофилакт и други, тълкувайки това място, много разсъждават за това, защо Спасителят казва на учениците Си да не вървят по пътя на езичниците, след като Той самият отива при тях. Отговорът е в смисъл, че Спасителят е отишъл в пределите на езическите Тир и Сидон не за да проповядва, а за да “се скрие”, макар че не могъл да го направи.

От тези тълкувания става ясно, че Спасителят, противно на обичайното мнение, е “пресичал границите на Палестина” и макар и за малко, е бил в езическа страна. Ако приемем това, по-нататъшната история ще ни се стори малко по-ясна.

Тир (еврейското “цор” означава скала) е бил известен финикийски търговски град. Около времето на завладяването на Израилското царство от Салманасар (721 г. пр. Хр.) асирийците го обсадили, но не могли да го превземат след петгодишна обсада и му наложили само данък (Ис. 23). Около времето на разрушаването на Йерусалим (588 г. пр. Хр.) Навуходоносор облага Тир с данък и го превзема, но не го разрушава. През 332 г. пр.н.е., след седеммесечна обсада, Тир е превзет от Александър Велики, който разпъва на кръст 2000 тирийци за оказаната съпротива. Сега Тир се нарича Ес Сур. От 126 г. пр. Хр. Тир е бил независим град с елинистично устройство.

Сидон (град на рибите, рибарството, риболова – коренът е един и същ с [Вит]саида) е бил по-стар от Тир. Сидон често се споменава в Стария Завет. Сега той има над 15 000 жители, но търговското му значение отстъпва на това на Бейрут. Сега Сидон се нарича Саида.