“първосвещеник Анания”. според Йосиф Флавий, който пише за него в своите “Юдейски древности (XX, 8), Анания бил „горд и груб“ човек, син на Неведа (Юдейски древности. XX, 5, 2), наследник на този пост на Йосиф, син на Камил, предшественик на Исмаил, син на Фаби.

От предшественика на тогавашния прокуратор Феликс – Квадрат, той е изпратен в Рим, за да се оправдае пред кесаря по повдигнати срещу него обвинения (Юдейски древности. XX, 6, 2; За Юдейската война. II, 12, 6), а след завръщането си запазва длъжността си за известно време, от която е освободен от Феликс, който прехвърля тази длъжност на Измаил, син на Фаби.

По характер и начин на живот той бил най-поквареният от садукеите от най-лошия период на юдейската йерархия. Историята разказва за неразумното му отмъщение към самаряните и за далеч не най-почтените средства, които използвал, за да избегне последствията от участието си в извършените при тази разправа убийства. Талмудът, за да допълни тази мрачна характеристика на Анания, добавя, че Анания е бил грабител-тиран, който поради ненаситната си алчност довел до бедност по-низшите свещеници, като ги обложил с десятък, и че изпращал свои любимци с тояги и на сила да взимат този десятък от обикновените свещеници.

“да го ударят по устата”. Вероятно на свещеника не му е харесала употребата на думата „братя“, която е допустима само по отношение на равните, макар че Павел спокойно е можел да го каже, защото самият той някога е бил член на Синедриона. Възможно е също така думите на апостола да са му се сторили дръзка хвалба или дори богохулство, след като Павел е бил обвинен в нарушаване на закона и оскверняване на храма. Така или иначе, постъпката на първосвещеника била явно беззаконие, което не можело да бъде оставено без също толкова силно вразумление. Тук е бил оскърбен не само законът, но и истината. Тук е била оскърбена и чистат съвест на апостола, а накрая е била оскърбена и личната му чест като римски гражданин, при това от самия съдия. Очевидно е, че острата реакция на апостола, описана в следващия стих, няма нужда от оправдание: неговото оправдание е в самите обстоятелства на случая.