“Ония, които бяха с мене, видяха светлината … но гласа … не чуха”. Тук изглежда, че има разлика с разказа на дееписателя в (Деян. 9:7), където се казва, че „чуха глас, но никого не видяха“. Но тази разлика не е съществена и е привидна. Спътниците на Павел наистина са могли да „чуят“ звуци, но не и да разберат смисъла им, да не ги разбират, тъй като казаното е било изречено само за Павел („за мен“). Така да се каже, „слушайки, не чуваха“ (срв. Иоан 12:28-29). Също така е възможно едновременно да са „видели светлината“ и „да не са видели никого“. Всичко е било предназначено и извършено заради Павел, докато неговите спътници са видели и чули, така да се каже, само проблясък и отглас от това откровение – може би дотолкова, доколкото това би могло да послужи като уверение за реалността на събитието, а не за неговата илюзорност, в случай че някой би го изтълкувал като халюцинация на Павел.

Св. Йоан Златоуст (срв. блаж. Теофилакт) намира друго разрешение на тези привидни разногласия между дееписателя и апостол Павел. Светецът смята, че изразът на дееписателя – „като чуваха глас“ (Деян. 9:7) – се отнася до гласа на самия Павел, който отговаря на Този, когото присъстващите не са видели. А изразът на самия апостол в тази глава на Деянията „не чуха гласа, който ми говореше“ – се отнася до гласа на самия Господ.