Лъжливото обвинение, основано на фалшиво подозрение, постигнало целта си да възбуди тълпата до крайност и заплашвало Павел със смърт. Юдеите твърдели, че имат право да убият всеки езичник, дори римлянин, който наруши безусловната забрана да влиза в храма. Изглежда, че римските власти, които не смеели да оскърбяват религиозните чувства на покорените народи, бяха готови да защитават неприкосновеността на храма.

Павел е бил на прага на смъртта: „повлякоха го навън от храма“, за да го убият. Това е трябвало да стане извън града чрез убиване с камъни (Деян. 7:58). Но предвид факта, че тълпата е била изключително развълнувана и е можела веднага да линчува Павел, „те веднага затвориха вратите“, за да предпазят храма от оскверняване чрез убийство. По този начин, така да се каже, развързали ръцете на тълпата, която се втурнала да разкъса Павел (Деян. 21:31). Видно е, че храмовите служители са съчувствали на тълпата и от тяхна страна е имало разрешение за незабавна разправа с омразния им човек.