“за повярвалите езичници ние писахме”. Припомня се писмото с постановлението на Апостолския събор – за да ни увери, че това постановление запазва силата си и че съветът, който Павел предлага, е само мъдро благоразумие и снизхождане към слабата съвест на братята от юдеите. „Както ние им заповядахме (на християните измежду езичниците) тези неща, макар и да проповядваме на юдеите, така и ти, макар и да проповядваш на езичниците, постъпи тук според нас. Не се страхувай!“ (св. Йоан Златоуст, блаж. Теофилакт).