“за тебе много им е говорено”. По-скоро “бяха научени”, в гръцкия текст стои “κατηχήθησαν” от юдействащи учители, особено враждебни към Павел (Деян. 25:1-2, 4), които преиначавали фактите и същността на нещата, както става ясно от следващите описани събития.

Обвинението срещу Павел, така както било разпространено сред народа, било явна клевета. Същността на неговото учение съвсем не била да проповядва “отстъпление” от Мойсеевия закон и неговите обичаи и да подбужда към тяхното презиране и унижение, както подобавало на отстъпниците. Учението на Павел настоявало единствено, че вярата в Христос е основното за повярвалите в Него, а Моисеевият закон не е от съществено значение за християнина. Това било признато, макар и по-предпазливо, и на Апостолския събор, който освободил повярвалите от бремето на Мойсеевия закон. Още повече езичниците, обърнали се към Христос, ще се спасят без това бреме, както и повярвалите юдеи. Пример е Тимотей, който бил обрязан от Павел и представлявал доказателство, че Павел можел да прилага според нуждата и двете отношения към Закона, следователно е клевета, че той е отстъник и  подтиква и другите към отстъпничество.