„Отново им разказва за това, което се случило сред езичниците, не от тщеславие (да не бъде!), а за да покаже Божието човеколюбие и да ги изпълни с радост“ (св. Йоан Златоуст).

“чрез неговата служба”. Тези думи са нарочно указание за особеното призвание на Павел към апостолското дело именно сред езичниците.

В същото време, след като „приветства“ Йерусалимската църква не само от свое име, но и от името на многобройните основани от него църкви от езичници, апостолът предал парите, които той и неговите съратници събрали за нуждите на Йерусалимската църква (вж. Деян. 19:21, Деян. 20:1-4).