„ Никой не е бил по-любвеобилен от Павел: той се натъжаваше, като ги виждаше да плачат, но не скърбеше за собствените си страдания. Вие – казва той – ме обиждате с това: нима аз скърбя? За вас, казва той, плача, а не за моите страдания; а що се отнася до тях, готов съм да умра“ (св. Йоан Златоуст).