“намерихме учениците”. Изразът предполага, че Павел е търсил християните тук, и следователно те са били малко и слабо познати (срв. Деян. 11:19, Деян. 15:3), така че е трябвало да ги издирва в големия град.

“седем дена”. След като преди това е бързал, предвид несигурното далечно и трудно прекосяване на морето, Павел се получил възможност да прекара в Тир цяла седмица.

“Те” – вероятно някои християни в Тир, които са притежавали пророческа дарба.

“по внушение от Духа казваха на Павла, да не възлиза в Иерусалим”. Внушението на Светия Дух е било само това, че пророците от Тир са разбрали участта, която очаква Павел в Йерусалим (както в Деян. 20:23). Молбата да не отива там е била израз на тяхната лична, любяща загриженост за съдбата на апостола (срв. блаж. Теофилакт). Но апостолът знаел по-съвършено волята на Светия Дух и не само виждал съдбата си, но и отивал към нея – привличан от същия Дух (Деян. 20:22).