“да поддържате слабите”. Тоест, немощните, което в случая означава духовно слабите, които биха могли да се изкушат, ако видят, че апостолът живее за сметка на поучаваните и да подложат на съмнение не само искреността на учителя, но и достойнството на неговото учение. Павел дава висш пример в това отношение, въпреки че Господ и самият апостол не смятат за несправедливо работникът да получава възнаграждение и прехрана (Мат. 10:1 и сл.) от труда си, а проповедникът на Евангелието да живее от благовестието (1 Кор. 9:7-11, 1 Кор. 13-14 и сл.).

“по-блажено е да се дава, нежели да се взима”. Тези думи, които апостолът приписва на Господ, не се срещат в Евангелията. Вероятно са от устното предание и изразяват идеята, че християнското милосърдие, като прави човека по-добър в нравствено отношение и го поставя в по-добри отношения с ближните и с Бога, както е определено от Божия закон, е най-сигурното средство за привличане на Божието благоволение и за постигане на земно щастие и небесно блаженство.

„Когато се даде храна на гладния или топла дреха на треперещия от студ, не се ли чувства той щастлив тогава? Но Господ ни уверява, че в същото време този, който дава, е по-блажен. Къде може да се намери това блаженство? В сърцето, което обича Бога и човека. В какво се състои това блаженство? В чувството, че вършим и правим добро, в свидетелството на съвестта, в изпълнението на Божията воля в нас, в радостта на ближния, зарадван от нас. Човекът, запазвайки в себе си, макар и не съвършено, образа на всеблагия Бог, от Когото е сътворен, се радва на всяко добро, дори когато само чува за него: затова е естествено за него да изпитва блаженство, когато ги върши“ (Св. Филарет Московски).

„Една степен на блаженство е да се откажеш от всичко, друга – да си доставяш необходимото, трета – да доставяш не само на себе си, но и на другите, а четвърта – да не вземаш, дори когато проповядваш и имаш възможност да вземеш. Не е казано обаче, че да се взема е нещо лошо, а че е по-добре да не се взема.“ (блаж. Теофилакт, св. Йоан Златоуст).

В контекста на проповедта на апостол Павел това изречение на Господа има следния смисъл: по-благословено е да се дават духовни блага, отколкото да се получава въздаяние за тях с временни блага; по-благословено е да бъдеш напълно безкористен в делото на проповедта, отколкото да се възползваш от въздаянията на поучаваните хора, макар и това да не е несправедливо.