“Внимавайте върху себе си”. Блаж. Теофилакт пише: “Внимавайте върху себе си не защото вашето спасение е за предпочитане пред спасението на стадото, а защото, когато ние внимаваме върху себе си, тогава и стадото получава полза”.

“Дух Светий ви е поставил”. Вие не сте поставени от хора, а от Светия Дух чрез избор и ръкополагане (Деян. 16:23) и това е още по-голяма подбуда да внимавате за себе си и за цялото стадо.

“епископи” (ἐπισκόπους). Става дума за презвитерите, но те са наречени епископи поради тъждеството на някои от техните задължения, и то задължения важни, по-добре изразявани с думата “епископ”, отколкото презвитер. Това не означава, че тогава в църквата не е имало разлика между задълженията и правата на епископите и презвитерите, макар че несъмнено по название понякога не са различавани (блаж. Теофилакт). Същият апостол строго ги разграничава, като възлага единствено на епископа властта и правото да ръкополага презвитера и да го съди (Тит 1:5, 1 Тим. 5:22, 1 Тим. 5:19).

“да пасете църквата”. Под този образен израз, който срещаме и на други места (в Йоан 10 глава, Йоан 21:15-17), се разбират задълженията на презвитерите като учители във вярата и нравствеността на поверената им конкретна християнска общност (1 Тим. 5:17, 1 Тим. 3:2; Еф. 4:11; 1 Пет. 5:2), а като цяло да бъдат надзорници и пазители на стадото от вълци и всичко, което му вреди.

“която Той си придоби със Своята кръв”. Срв. Ефес. 1:14; Тит.1:14; 1 Петр. 2:9; 1Кор. 6:20. Св. Йоан Златоуст пише: „В думите на апостола се съдържат много убеждения, които показват колко скъпоценно е стадото, и ние се излагаме на немалка опасност, ако Господ за Църквата не пожали и собствената Си кръв, а ние нямаме никаква грижа за спасението на братята”.