Апостолът започва словото си, като свидетелства за апостолските си трудове, които са били негова основна и почти единствена грижа и с които са тясно свързани всичките му приключения, лишения, трудности и проблеми. Целта на подобно откровено изказване не е да впечатли слушателите си със своето духовно величие, а да проповядва Христос и да подбуди към това и събралите се, като събуди у тях същата ревност и любов към Христос и Неговото дело.

“Вие знаете” – “Достойно е за удивление – казва св. Йоан Златоуст – как той (Павел) се старае да запази смирение, дори когато е нужно да каже нещо голямо за себе си. Бог постъпва по същия начин: Той не говори за Себе Си без причина, но когато не Му вярват, тогава изброява Своите благодеяния (Йез. 16:6) Виж как постъпва Павел: първо се позовава на тяхното свидетелство, за да не помислиш, че хвали сам себе си, той нарича слушателите свидетели на казаното – тоест