“някои от асийските началници”. Това били изборни длъжности в градовете за организиране на тържествените игри в чест на боговете и императора. Те избирали измежду себе си десет членове – отговорници и ръководители на игрите. Някои от тях, които били лично благоразположени към апостола, макар и все още да не били християни, помолили Павел да не се „показва на представлението“, страхувайки се, както и учениците му, за живота си от разбунтувалата се тълпа. Самият апостол в този случай проявил голяма смелост и сила на духа като истински Христов воин, втурнал се към разгневената тълпа .