Не без цел евангелистът споменал и за проказата на Симон, а за да покаже защо жената пристъпила със смелост към Иисус. Тъй като проказата се считала за крайно нечиста и гнусна болест, а жената видяла, че Иисус е излекувал човека (иначе Той не би пожелал да остане у прокажения) и седял на трапезата у тях, у нея се появила надеждата, че Иисус ще очисти с лекота и нейната душевна нечистота. …
И ако жената, която имала кръвотечение и не съзнавала нищо подобно, тъй като нейната нечистота била от природата, пристъпила със страх и трепет, то още по-голям страх и срам би трябвало да има тази жена поради нечистотата на нейната съвест. …
И тя пристъпва не пред всички, а в къща. И докато всички останали жени дошли само за получаване на телесно изцеление, тя дошла изключително с цел да въздаде чест на Иисус и да получи душевно изцеление.