Тези притчи са сходни с предишната притча за неверния слуга, който разпилявал имота на своя господар. Те са четири и всички по различен начин ни убеждават в едно: да се стараем да даваме милостиня и да помагаме на ближния във всичко, в каквото можем, защото иначе не ще можем да се спасим.

В тези притчи се говори изобщо за всяко благодеяние, което сме длъжни да оказваме на ближния. А в притчата за девиците се говори главно за паричното подаяние. …

Но защо Христос в тази притча ни рисува не някакво обикновено лице, а девици? Нему било известно високото мнение на мнозина за девството. То и по своята природа е велико дело, което се вижда от това, че както в Стария Завет то не било пазено даже от светите и велики мъже, така и в Новия Завет не е възведено в необходим закон. Христос не дал за него заповед, а го предоставил на свободата воля на слушащите. … Христос дава тази притча, която може да убеди човека в това, че девството, макар и да било съединено с всички други добродетели, ако е чуждо на милосърдието, осъжда се заедно с прелюбодейните хора – и безчовечният, и немилосърдният се поставят наравно с тези, които пазят такова девство. Защото едните са завладени от плътска страст, а другите – от сребролюбие.