Господ, съжалявайки, че са такива и сякаш оплаквайки ги, а след тях и нас, подобните на тях – им каза: „А къде са деветте?“, както някога попита Адам, когато той се лиши от божествената слава: „Адаме, къде си?“ (Бит. 3:9). Нима не се намериха такива, които да прославят Бога, но само този другородец?

С думите „само този другородец“ Той посочи неблагодарността и жестокосърдечието на юдейския род. Показа, че езичниците били готови да се обърнат, докато юдеите били напълно непреклонни за покаяние. Затова справедливо дари спасение на душата на онзи, който се върна с благодарност, и който предизобразява спасението на езичниците чрез вяра: „И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси. Иди си с мир“ (Лука 17:19, Марк 5:34).

А тези, които не се върнаха, той обвини само заради мълчанието им, показвайки, че не са успели да придобият спасение на душите си.